Fairy tales
Ще полетим ли ?
Може да се понесем , а може и да отплаваме. Някак си цялата тази тишина в отговора ти ме подтиска . Лодката плува по течението, а аз стоя на ръба на тази сграда и те гледам глупаво. Безразличие. Празно е в очите ти. Искаш ли да избягаме изобщо? Завий ме с думите си , тук е толкова студено. После ще се понеса, дори и сама. Стремежът е прекалено голям. Нека потанцуваме за малко. Усмихни се, над нас е само небето и единствено вятъра полюшва желанията ни. Следвай стъпките , не ме настъпвай, не бъди тромаво непохватен, не ти отива…. уморих се да те чакам,мисля да сложа край на тази агония. Но… искам да потъна , в лодката , в теб , в мечтите. Времето открадна всичко. Винаги обвинявам някой, когато вече не останаха хора за това, преминах към понятия. А не сме ли и ние едни понятия? Сами не можем да се обясним. Ела. Подай ми ръка . Ще ти покажа каквото не желаеш. Ще измисля думи да го облека и да му придам реалност. Може пък да ти допадне, облечено, изтупано. Още ли се колебаеш? Сигурно е трудно да откриеш това, което не познаваш. Сигурно сред целия този хаос и постоянно изтичащи минути, които те доближават до познанието , изгубваш най-ценното - мечтите. Или те те изгубват. Претърпяват тежка операция и биват премахнати под натиска на скалпела. А може би живееш в тях и дори не осъзнаваш ,че не са реалност? В какво се превръщат мечтите.Качи се до мен, нека потанцуваме отново , но за малко на перваза. Този път ме следвай по-внимателно, ако сгрешиш ще паднем, ако повярваш може и да полетим . Ще полетим ли? Вече се усмихваш, ала все така мълчиш в думите си. Прошепни ми нещо, стига да е истинско. Ще го приема, ще го заровя в себе си и ще го прегърна като чаша горещ шоколад за да ме стопли. Може и да го направим истинско. Като две половинки на изгубеното цяло. Аз , аз много бих искала да знам…а а а аз, хвани ме, подхлъзвам се. . . . .
|
|
Адрес за TrackBack към публикацията: http://curlsofsmoke.wordpress.com/trackback/
