Поредната цигара, 
поредната мечта
тя тихичко изгаря и почти сама се пуши
а пушекът те души и те кара 
да гинеш и да шепнеш в пустота
и някой си играе с пепелника
не можеш да си тръснеш 
не можеш и да спреш
не можеш даже да усетиш пепелта
Бледнее в спомените и те вика
един човек, покрит със скреж
и димен пръстен подир пръстен
на пръста си навива
вашия  годеж
А  нещо малко 
низко и тъй  жалко
ти се плези 
обликът невръстен
на житейския падеж
Поредната цигара
поредната игра
на пепелта , пушека и пепелника
в грозна сипкава отвара
която дразни гърлото ти, 
и дрезгаво ти вика
да я гониш без крака.