Ingmar Bergman quotes

“Грабех безпомощно от всяка форма,която можеже да ме спаси”

“Нашите социални връзки са ограничени, а през по-голямата част от живота си критикуваме поведението на другите хора и говорим зад гърба им. Тази равносметка ме постави в изолация от така наречения социален живот. Дните ми минават в самота.”  Isak Borg “Wild Strawberries” Ingmar Bergman

“Мислех си, колко хубаво би било, ако ни учеха на азбуката на емоциите. Още от А, Б. Опитвам се да работя с тази азбука, но ми се иска да стигна и до буквата Д: толкова сме неграмотни в тази област.”  из “ Есенна Соната”

“Човек трябва да се научи да живее и аз всеки ден се упражнявам. Най-голямата трудност ми създава обаче това, че не знам коя съм, че се търся пипнешком. Ако някой ме обикне такава, каквато съм, аз може би най-после ще се осмеля да се вгледам в себе си. Но това ми изглежда толкова далечно и невъзможно да стане…” из “Есенна Соната”

“Бих искал някога, поне веднъж, да й кажа, че я обичам именно такава, каквато е, но не мога да го изразя тъй, че да прозвучи убедително. Липсват ми думите, необходими за това.” из “ Есенна Соната “

Не, не може без любов. Без теб няма мен”. …любовта и омразата са еднакво проницателни.” 

“… роден си случайно, животът ти е лишен от определен смисъл, освен от този на битието. Когато умреш, угасваш напълно. От същество се превръщаш в несъщество. Затова не е толкова наложително да допускаме някакъв бог сред нашите все по-капризни атоми. Това мое прозрение ми донесе известна сигурност, на която разчитах в моменти на страх и объркване.” из  “Седмият печат”

“През целия си живот аз се борих с отношението си към Бога, което бе едновременно мъчително и безрадостно. Вяра и безверие, вина, наказание, милост и неизвержение бяха за мен неопровержими реалности. Молитвите ми бяха пропити със страх, молба, ярост, благодарност, доверие, досада и отчаяние. Бог отвръщаше, Бог мълчеше. Не извръщай от мен лицето си!” из “Седмият печат”

“Филмът, освен, ако не е документ, е сън, блян. Затова Тарковски е най-велик от всички. Той се придвижва уверено в пространствата на съновиденията, не тълкува, пък и какво ли би могъл всъщност да разтълкува? Един ясновидец, съумял да въплъти прозренията си в най-трудоемкия и в същото време най-податливия за тях жанр на изкуството. През цялото си съществуване аз тропах по вратите, отвеждащи към онези пространства, из които той се придвижва така естествено и сигурно.” из интервю с Бергман

“… в него ще се разказва за две жени с големи шапки, седнали на бряг и погълнати от това, да сравняват ръцете си.” “Може би и двамата сме така безгранично вдадени в проблематиката около светлината. Меката, опасната, мечтателната, живата, мъртвата, ясната, горещата, острата, хладната, внезапната, мрачната, пролетната, стремителната, рукналата, пряката, косата, чувствената, покоряващата, ограничената, отровната, успокояващата, светлата светлина. Светлината.”