“STAY”

“Between the Worlds of the living and the dead there is a place you`re not supposed to stay.”

“What if one person`s nightmare became another person`s reality?”

 

 

 

Началото, пламъка на катастрофата и начинът по който Юън Макгрегър се събужда и открива годежния пръстен, заедно с озвучаването /като се почне от Peace Orchestra - “Who Am I” , до любимите Massive Attack - “Angel /”, ме грабнаха. Това , което го е събудило, задминаващия го колоездач , самото преминаване от сцена в друга. В повечето филми в които краят и началото се слети или не знаеш какво би следвало, съществуват много не изпипани детайли. В “Stay” детайлите , поне от първо гледане, са наред и не дразнят окото. Надявам се да имам възможност и време да го гледам и втори път , защото си струва. Самият факт, че сюжетът се заплита от раз в първите минути на филма и после постепенно се разплита на различни места ,а не последователно , е показател за гарантирано не изгубено време при гледането му. Филмът те оставя с мисълта за него и след края му. По-скоро бих перефразирала гореспоменатото като го сравня с един пъзел , който виждаш за секунда цял и после не се нарежда постепенно ,а едва след цялостното му приключване. “Stay” прави творец от всеки, който го е гледал, защото предизвиква нареждането на пъзела по много приятен начин спрямо интелекта и досетливостта на човека решил да му се наслаждава. Ако написаното до тук не привлича вниманието за да си го пуснете, тогава мога само да добавя, че прилича, от части, на “The Butterfly Collector” и на “The I Inside”, но определено е по - добър. Някак си се губи тривиалността, което напоследък може да се срещне в малко филми. И все пак - право на личен избор. Ако не усетите тръпката като го гледате, откажете се, ваша воля .