Когато обърнеш страницата, не се връщаш нали ? Някога си мислех , че можеш просто така да обръщаш страниците на живота си и когато решиш да се върнеш, защото ти си я обърнал, но не е. Осъзнах го преди две години , в един късен есенен дъждовен  ден, оставяйки един човек в малката текила на Созпол. И това ми помогна да продължа напред, да продължа да усещам живота около себе си.  Всяко обръщане е изпълнено с болка, понякога страниците се слепват, трудно успяваш да ги прелистиш, но се налага, за да си жив истински.  Върнеш ли се , прах сковава старите , листата са пожълтели, а може би просто горят и остава само спомена. Някога се опитвах от време на време да препрочета части от стари страници, но буквите бяха размазани и мастилото беше сътворило петна от които отделните думи нямаше как да сътворят цялостна картина,а годините жестоко заличават постепенно повечето срички и нищо никога не е същото.  И все пак това е пътят. Пътят , който трябва да се измине, пътят , който сам градиш, пътят на който ако спреш ще загинеш, обърнеш ли се , ще потънеш в прах,ще се вкамениш,но ако продължиш – ще живееш. Всяка обърната страница носи познание, гради същността ти, ала убива по нещо.  Накрая страниците свършват. Едва тогава ги прелистваме всичките , прочитаме ги с космическа скорост, живота ни минава пред очите ни и осъзнаваме какви сме били. 

Тази вечер обърнах страница.  Страх ме е от новата, но знам,че е за добро и че само по този начин ще продължа да живея. И въпреки всичко сърцето ми се разкъсва от болка за старата. Но така трябваше и сега спокойно мога да си върна съвестта , да се избягам от угризенията и да бъда чиста пред себе си.