About dreams

От време на време.Постоянно в думи.Понякога с усмивка , друг път със затворени очи, но винаги с мисълта за край.  Притежание на мисли. Загуба на спомени. Липса на желание за идеи. Просто минаваме, просто усещаме , просто сме,     и се губим в дъното на историята като утайка на кафе , оставяйки форми по които ще гадаят, може би . Бягаме и се сблъскваме , лутаме се в поривите. Искаме, а не можем, можем , а не искаме. И все заставаме очи в очи , притворени в очакване на следващия ден.  Късно е за решения, рано е за крайности. Много е за начало , недостатъчно за раздяла. Изтъркани думи, убити признания, жертви на хаос, бездиханна истина с агонизиращи краища. Нараняваме се за да продължим, тънката и лепкава нишка на болката пронизва отношенията ни, поддържа ги истински, в спиралата в която се докосваме и отблъскваме. Диря от емоции по която стъпвам, пътища без теб , които виждам, хора без лица на тях ме спират и говорят. Обръщам се да те погледна , ти си там , но времето ще ощети желанията ми.Отново загубили силата си от употреба реплики.Обичам те. Ще ми липсваш .

Просто линк