“A scanner darkly”
“Болката. Толкова неочаквана и незаслужена и по някаква причина размива отживелите неща. Осъзнах ,че не мразя вратата на шкафчето заради удара. Мразех живота си, къщата си, семейството си, задния двор, косачката си. Нищо не можеше да се промени, нищо ново не можеше да се очаква. Трябваше да свърши. И свърши. Сега е тъмно където живея.Грозни неща и изненадващи неща. Понякога и малки необикновени неща.Изсипват се върху мен непрекъснато. И не мога да разчитам на нищо.”
” Предполагам,че трябва да се държа всякаш ги няма. Всякаш не ги виждам цял ден. Може да е просто въображението ми.Kаквото и да ме наблюдава, не е човек.И като моята малка тъмноока Дона, никога не примигва. Какво виждат тези камери? В главата? (what these scanner see.) В душата? Виждат ли в мен? В нас? Ясно или потъмняло, надявам се ясно, защото вече не мога да се видя отвътре. Виждам единствено мрак. Надявам се заради всички,че камерите се справят по-добре.
Защото ако камерите виждат само мрак като мен, тогава съм прокълнат и всички ще умрем. Ще знаем много малко и ще виждаме този малък фрагмент грешно.”
“Смъртта е погълната и възтържествува.Сега ще ви кажа свещенната тайна. Не всички ще умрем.”
“Живите и неживите неща си разменят свойствата.Стремежа на неживите неща е по-силен отколкото стремежа на живите. Живите никога не трябва да се използват и да служат за целите на мъртвите. Но мъртвите,ако е възможно, трябва да служат за целите на живите.”
