„Корабът на глупците“
„Корабът на глупците“
„В западната култура съществува образ, който е силно натоварен с историческо, художествено и алегорично значение – това е корабът на глупците. Темата се появява многократно в различни области на изкуството от Средновековието до наши дни. През ХV век един средновековен поет – Себастиян Бранд, написва своята поема Narenschiff, която е изпълнена с алегории и поучения. Горе-долу по същото време Йеронимус Бош рисува своето платно Корабът на глупците. В съвременното модерно изкуство образът също е експлоатиран многократно. В своето фундаментално изследване “История на лудостта в класическата епоха” Мишел Фуко описва детайлно произхода на
този образ и смисъла, който е влаган в него. Корабът на глупците – това е корабът, на който са товарели отначало прокажените, после и психично болните, за да ги отведат далече от средновековния град – на някой остров или затънтено пристанище. Това са маргиналите на онова време – членовете на обществото, които всъщност е трябвало да бъдат отхвърлени, отделени и изолирани поради своята “анормалност”. През тридесетте години образът се появява в своя източен, съветски вариант в повестта на Андрей Платонов “Изкопът”, където той описва как в едно село кулаците, които не желаят да се колективизират, биват качени на сал и пуснати по течението на реката като ненужни на социалистическия живот. (Тук е редно да се отбележи, че в руския вариант метафората на сала е свързана с директно екстерминиране на чуждия елемент, докато класическият кораб на глупците на Запад се лута от пристанище на пристанище, търсейки подходящо място, за да се освободи от товара си.)
Проблемът е, че когато се сетих за този епизод от произведението на Платонов, бях заместил несъзнателно кулаците с интелигенти. Възниква въпросът: защо паметта ми беше направила тази грешка? Знаейки още от Фройд, че трябва да се учим от подсъзнанието си, реших да се опитам да проследя аналитично кое е общото между кулаците и интелигентите. Очертаха се, общо взето, четири групи подобия.
Първо подобие – семантично.
И двете понятия са попаднали в нашия език от руски, макар че това, изглежда, отваря друга тема. Все пак, кулак на руски значи “юмрук” и още “изедник”, “скъперник”, докато интелигент има латински корен и е привнесена в руския език, за да обозначи определена група просветени аристократи. Означава умен, разсъдителен човек. Не се наемам да проследявам по-нататък етимологията на тези понятия, тъй като това би ме завело в друга посока, затова ще премина към следващото.
Второ подобие – историческо.
В началото на двадесетте години на миналия век съветската власт разтурва създадената от Бердяев Свободна академия за духовна култура и предлага на една голяма група от философи да емигрират в чужбина. Между тях са Семьон Франк, Вишеславцев, И. Илин, Лоски, самият Бердяев и др. Натоварват ги (около 160 души) на един параход и ги експулсират в Германия. По някаква чудовищна аналогия корабът е наречен иронично “Философски параход”.
По-късно практиката на принудително емигриране става широко разпространена през целия период на съветската власт – и това е добре известно. Следователно подсъзнателното заместване в моята памет на кулаците с интелигенти имаше своята историческа основа.
Трето подобие – социално.
Очевидно и двете групи са били излишни за строителството на социализма. В България кулаците (били те чифликчии или индустриалци) са преминали през процес на разкулачване (каква дума!), като някои са поемали своя път подобно на Платоновите герои, други са се приспособявали и пр. Интелигентите са имали същата съдба. Цената на това приспособяване е била различна, но във всички случаи е била свързана със загуба на идентичност. Превръщали са се в нещо друго. Женели са се животоспасяващо за представители на “класата–хегемон” или са сключвали някакви сделки със съответните органи.
Разбира се, тази метафора не може да покрие всички житейски варианти, но във всеки случай е имало както руски вариант (сал), така и класически (кораб). Във втория случай качилите се на кораба на глупците не се изпращат незнайно къде, а просто деликатно се маргинализират от новото общество – нещо като постоянно пребиваващ в пристанището на новия живот кораб, който е натоварен с неприспособенци. Този механизъм действа и до днес. Интересното е, че с течение на времето на кораба започват да се товарят и нови попълнения – хора с най-различен произход, но еднакво неуспяващи да напипат своевременно пулса на времето и съответно изхвърлени като непригодни. В съвременния контекст и от гледна точка на приспособяващите се, това са определено глупци – те наистина населяват невидимия кораб, който ги очаква в пристанището на обществената анонимност, безпаричието, безперспективността, детерминираното бъдеще.
Те са безсребърници – не защото са го пожелали свободно и отговорно, а защото просто не могат да бъдат други. Те все още управляват своята стара лада или десетгодишен опел, разчитат на месечна заплата и пускат редовно тото, някои стигат в отчаянието си да участват в глупашки телевизионни игри на щастието, други се опитват да пробият с дребен бизнес, който непрекъснато е под угрозата на фалита.
Тече процес на хомогенизиране на тази група и все по-дълбоко разграничаване от класата на оцеляващите и проспериращите. Нещо повече – напоследък се наблюдава обезпокоително нарастване на нейната численост – до степен на опасност корабът да потъне от толкова голям товар.
Четвърто подобие – синтетично.
Това ниво на анализ е свързано с въпроса: има ли в наше време кулаци-интелектуалци? Възможно ли е през годините на победилия социализъм у нас да се е създала една нова прослойка, която да съвместява характеристики и на двете групи? Ако процесът на хомогенизиране на кораба на глупците продължава, включвайки представители на различни стартови социални слоеве, то защо в другата група – тази на проспериращите, на приспособяващите се в новото време, да не тече същият процес? И има ли представители тази група у нас сега? Очевидно отговорът на този въпрос е: да, има такава група, тя има своите представители и нейната социална жизнеспособност е забележителна. Това са богати хора – работодатели, с добър бизнес (най-често в медийното поле, но и в други области), които заедно с това са образовани достатъчно, за да имат претенцията на интелектуалци и наистина – сравнително и обективно погледнато – да са такива.
Що се отнася до последната, четвъртата група – какъв е нейният социален произход, процесът на нейното създаване, и какво е нейното бъдеще – това е тема с продължение. Както и вечният въпрос в такава ситуация: къде сме ние?“
