An old man turned ninety-eight
He won the lottery and died the next day
It’s a black fly in your Chardonnay
It’s a death row pardon two minutes too late
Isn’t it ironic … don’t you think
Chorus
It’s like rain on your wedding day
It’s a free ride when you’ve already paid
It’s the good advice that you just didn’t take
Who would’ve thought … it figures
Mr. Play It Safe was afraid to fly
He packed his suitcase and kissed his kids good-bye
He waited his whole damn life to take that flight
And as the plane crashed down he thought
‘Well isn’t this nice…’
And isn’t it ironic … don’t you think
Repeat Chorus
Well life has a funny way of sneaking up on you
When you think everything’s okay and everything’s going right
And life has a funny way of helping you out when
You think everything’s gone wrong and everything blows up
In your face
It’s a traffic jam when you’re already late
It’s a no-smoking sign on your cigarette break
It’s like ten thousand spoons when all you need is a knife
It’s meeting the man of my dreams
And then meeting his beautiful wife
And isn’t it ironic… don’t you think
A little too ironic… and yeah I really do think…
Repeat Chorus
Life has a funny way of sneaking up on you
Life has a funny, funny way of helping you out
Helping you out
Your heartbeat’s ticking
And your cool starts dripping
And you’re tongue tied up on the phone
Your backbone’s breaking
And your smooth starts shaking
Like you can’t stand being alone
Your calm starts rocking
Little doubts are knocking
Like the whole world’s slipping away
Attention’s killing
But the ride is thrilling
And you can’t help going again
What you want is what you don’t know
Turn me on and watch your ego
What you want is what you don’t need
Stand up when you’re talking to me
I can’t start giving you up
I’m lost without you
Can’t stop tickin the tock
I can’t start giving you up
I’m mad about you
Can’t stop slipping it off
A girls got to suffer for fashion
She knows what her body can do-ooh-ooh
She finds a man and she makes it her passion
I’m happy trying all the time with a boy like you
A girls got to suffer for fashion
She knows what her body can do, ooh-ooh
She finds a man and she makes it her passion
I’m happy trying all the time with a boy like you
I can’t start giving you up
I’m lost without you
I can’t start giving you up
I’m mad about you
И Слънцето изгря…
Слънцето се скри,
а под него нищо ново…
Ние сме сега нашите мечти,
някога преди…
Ние сме сега нашите мечти,
но дали сме по-щастливи…
Ние сме сега нашите мечти…
Каквото е било, то е и сега
и каквото пак ще бъде…
Вече е било (вече е било),
някога преди…
За теб незнам, но аз бях сам
почти през всички тези дни!
Дали Ти до мен не си живял някога преди?
Колко съм раздал, колко съм отнел…
времето ще заличи, но никой не успя в мен да промени твоите черти…
Гледам се сега, някак отстрани
времето по мен личи!
Всечко се мени…
А Ти?
За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни!
Дали Ти за мен не си живял някога преди?
И никой като Теб…
Няма като Теб!
И аз и Ти не сме тук случайно!
Няма никой като Теб
и аз не съм със Теб случайно…
Дали и Ти за мен не си живял някога преди?
Дълго чаках този клип. Излезе Песента е определено опияняваща и отдавна нещо не ми е носило толкова голяма емоция. Именно емоционален заряд. Бях чела някъде,че текста е свързан отчасти с библейски мотиви, но като се има предвид името на албума и от къде идва – нищо чудно. Клипът е номер едно , казано клиширано. Когато Миро пее „…а под него нищо ново..“ и замахва с ръка сякаш докосва нотка разочарование,отхвърляне на сивото и скучно ежедневие, в следващия момент при “ Ние сме сега“ се усеща невинния поглед и плахата надежда , а при „нашите мечти “ кадъра се сменя с такъв на който плахата надежда постепенно се заразява от човешката суета и на „някога преди“ вече е преминал в другата крайност изкушението.При „но дали сме по-щастливи“ , изкушението вече е факт . Няма да си пиша болните наблюдения и мнения за всеки кадър от клипа. )) Само ще обобщя: За мен този клип обхваща прекалено много аспекти от живота , от цялото творчество на Каризма, за това е шедьовър, както “ Александър и Фани“ за творчеството на Бергман. Основната линия , която смятам ,че е закачена е крайностите – добро , зло , странно и интригуващо преплитане на демонично и невинно , суетата на човека и съвестта му. Заради това е и изкушаващ. Минало и настояще , свързани по човешки и именно поради това присъщи ни. От друга страна свободата и самотата ръка за ръка на фона на мъгли, мечти в облаци, черно и бяло , мечти в суетата и блянове . Честно казано каквато съм шматка ми се струва,че дори закача идеята за пътя на човека и Даоизма. Наистина добре изпипан. Без коментар. Падащите капчици, опитващите се да излезнат на бял свят мехурчета въздух във водата,достигнали небето…Кръговрата на живота, ние като част от това, времето , което е убиец на свободата ни, „Спомените са вятър, те измислят облаците“ беше казал един френски писател.
В “ Някога преди“ Времето … връщането в спомените… носталгията ,и същевременно забравянето им…пак са крайности почнах да задълбавам прекалено много , а идеята беше да е кратко размишление. И все пак си струва човек да се вгледа. Аз лично с моето развинтено въображение мога да пиша с часове над този клип, а отделно още толкова за текста , за това спирам до тук . ГЛЕДАЙТЕ ГОООООО.
Идеята ми е ако някой споделя отчасти мнението ми за клипа и песента , да го сподели и тук Защото никъде не мога да открия смислено мнение , а само клиширано – готин, върхът, става и прочие тривиал клишета . Не че и аз не ги пиша, но все пак …
А за да уточним от къде идва идеята за текста : просто трябва да се хвърли един поглед върху “Еклисиаст“ от библията
