Mem

                    

Пусни го да си отиде. То е просто спомен. Асоциацията ще го върне някой ден, аромата на парфюма ще го задържи,вятърът ще го разнесе из стаята и ще си спомниш…болезнено,било защото е хубаво,било защото е лошо,истински,но само докато трае силата на аромата.Нашата памет е склонна да помага единствено чрез асоциации. Ако го споделиш няма да разберат. Ако го съхраниш само за себе си,няма да е enough.

One second.One mirror of your memories. It`s your secret . Something`s happened, something was,somewhere,somehow…and you were the only witness. If only you could turn back time, to make someone else witness of your experiences.It`s enough. You are supposed to look forward. But why and where?

Часовникът тик-така. Както пееха Арабел Караян и Стефан Въдобрев “ Обръщаш се , а няма никой.И така ден след ден,ден след ден(..) “ Just a contact. Social contact. Let it go away.Through it away.It doesn`t cost the efforts. It`s only something left in the past.The world is not the same. You are different,your dreams maybe,too. That was just another turned page of your book. You don`t know why ,but you must do it,it was just a part of your Way,of your green way to the end.

Дали просто сме мазохисти и обичаме да гледаме назад? Дали ни се налага поради опита придобит от миналото, дали сме прекалено сантиментални? Вървим като раци в идеята да намерим нещо ново в старото. Гледаме снимките с обич омазана в сладкото на баба или ванилени кексчета. Някъде , някога ,някак си… сме били и ни стига за да продължим напред,да продъaлжим напред… Плюшкин от „Мъртви души“ бледнее пред нашите сантиментални предмети,които ни отдалечават от свободата и ни правят зависими към един отминал живот, но същевременно ни градят като хора. ХОРА с главно Х , които знаят, искат и могат.А когато не могат просто гледат в миналото или се саморазрушават. Склонност към деградация. Един елегантно изпипан декаденс.Всъщност някой „люде“ дори нямат идея какво им се случва. Просто се носят по течението,блажени са. Тези , които знаят и се носят , са се предали отдавна и страдат заради прословутото ЕГО, а други отдали се на мислите, губят живота си в тях. Попадат в царството на шапкаря от „Алиса в страната на чудесата“. За тях винаги е 18:00 ч., време за чай и просто сменят мястото, но … чашите си остават мръсни..

Можем и да бързаме.Времето никога не стига.Както и фа го разпределим. Летаргията е отказ,белият заек забравя за всичко в бързината си, а присъдите на кралицата така или иначе… не се изпълняват. Защо да бързаме тогава. Осмислянето на subject-ите , простите детайли ,появяването на котарака постепенно за улесняване на възприятията ,положени в рамката на общоприетото. If only we could turn back time. What? Щяхме ли да постъпим различно? Не, разбира се. If only -проваля настоящето. Разяжда го като киселина и трови съзнанието ни. Decadance-а е заложен във всеки един от нас. Хубавия спомен би трябвало да отстъпи царския си трон на нови такива. Лошия да се забрави.

Но тогава нямаше да знаем кои сме. От къде сме дошли , какви сме били. А всъщност трябва ли ни? Трябва ни. Човекът – част от цялото и индивидуален до болка.Кои сме , къде сме, кои бяхме,градираме ли , деградацията не е ли начин на еволюиране?

„В името на Отца и Сина и Светият Дух „- Ако Бог Господ е Отец, творец на небето и земята и на всички видими и невидими неща, то той е всичко.Следователно в името на всичко – от най-малкия атом до молекулата , до спиралата , която ни води към Вселената, към която принадлежим и понеже полагаме пръсти, когато се кръстим на челото, то БОГ – мисълта,БОГ -  разума. Следователно в името на сина Исус Христос, слезнал от небето да изкупи греховете ни,полагаме пръсти на сърцето…този орган на когото приписваме душевните болки,грехове и радости, и следователно в името на Светия Дух,полагаме пръсти от ляво и от дясно – защото Светият Дух е навсякъде, той е нашия дух,който носим от поркръстването си до края на дните си, който ни просветява и води към правилния изход на лабиринта в който сме поставени не за да гледаме зелените храсти. Ако човек е направен по образ и подобие божие, това може би е разковничето на Светата Троица. Не,в никакъв случай не съм сектантка или фанатичка, просто се опитвам да разбера нещо , което си остава тайнство,което за малкия ми човешки мозък е непосилно за обяснение, въпреки че съм християнка и по някакъв си измислен начин съм се опитала да си го обясня.

Част от цялото и абсолютно индивидуален – човекът, с главно Ч. Човекът , който лети в мислите си и те летят с него. На който животът е твърде кратък на тази планета и въпреки това прави чудеса, стига да иска,защото му е дадено. Всяко изкуство е допир до Бог. Но понякога лети твърде много , откъсва се от действителността и … пропада. Къде е границата? Градиране чрез деградация,емоции без граница. Това, което възприемаш,това което показваш. Граници, граници , безумно много граници. Едно ЕГО , застраховка действителност, суета , застраховка действителност да кажем. Някакви хора, коментари за некомпетентност, обективно субективно, обективно субективно, надлъгване в обективното . Да, това ни се случва в повечето случаи . Просто искаме да излъжем обективното, че  егоцентричното съществувание,което водим,трябва да бъде възприето обективно. Тогава животът ни не е ли просто игра на думи? Лишени от емоции , непосилни да опишат онова, което преживяваме и което ни се случва от другата страна на очите ни. Онова,което става в главата ни. Кога думите започват да се материализират и да се превръщат в действия. Не сме ли повечето едни Хамлетовци в сънища жадуващи реализация? Или постигнатото удовлетворява неизречените мисли-ака – думи. Естествено , ще намерим виновник – другите. Много е лесно , от  застраховката живот ще да е, спомената по -нагоре. Има много начини за самозащита на душата- като реакциите на организма са, като настръхването на кожата при студ или тракането на ченето. Тези душевни самозащити ги описва психологията , така че, няма да повтарям. Те са абсолютен душевен спин. Капсулират се,задълбочават и оправяне няма. Много рядко.Някои хора могат цял живот да живят в лъжи. Какво по-лесно от това да намериш  подходящата за теб лъжа , която да те удовлетворява напълно и да си останеш де сетния дъх с нея? Душата ни просто не може да понесе някои действителности. Cruel. What can you do? Нещо трябва да те разтърси за да се замислиш. Но ако те разтърси прекалено може да загинеш. Това е. Хареса ми един откъс от филма “Фаренхайт 9/10″. В него една жена на гробището крещеше от болка колко незнаещи сме в знанието си, защото си мислим , че знаем какво , че можем да усетим, но не можем. Нужно ли е обаче да го преживеем за да знаем? Емпатия на нула. Какво е знанието без емоция? Суха материя. Може би заради това изкуството ни доближава до божественото. Носи ни повече от всичко  към въпросната емоция, усещането. Било негативно или позитивно. 

Прочистване на душата. Възможно ли е просто ей така? Случи ми се два пъти в последната година. Онзи ден в метрото, мисля че беше Чайковски, музиката изпълни пространството, deja viu. Преди седмица по графа, отново музика, отворен прозорец и класика на електронна китара.

Мъртви думи за емоция.

Можеш ли да се освободиш от излишното, съхранявайки себе си? ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТТА НЕ ПОРАЖДА ЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ? КОИ СМЕ , ЗАЩО СМЕ? СТРАННО ЛИ Е ДА СЕ ПИТАШ В ТОЗИ АНТИЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ЦВЯТ? ПИТАНЕТО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е ЧАСТ ОТ БОРБАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И САМО СЪЗДАВА ИЗЛИШНИ ПРОБЛЕМИ.

Бъди красив и мълчи Устреми се към нещо овче и работи за благото на фирмата,държавата си. Това е.  „Големите изяждат малките…“ и т.н. както пише Джек Дондон. Икзривиха комунизма в демагогия, а демокрацията в анархия, новият културен терор на EU бие по точки Хитлер, защото се налага по мирен път.  Какво друго ни остава освен ?