Топи се в сняг мечтата
смешен си, поспри.
Заринал си в лайна главата,
а скуката отгоре те гнети.
Затрил си тъпата лопата
изпуснал си се , почисти.
и удряш здраво в стената
на своите залепнали очи.
poems & lyrics
Архивирани публикации от тази категория
януари 3, 2008
They say that
hell is crowded yet
when tou’re in hell
you always seem to be
alone.
and you can’t tell
anyone when
you’re in hell
or they’ll think
you’re
crazy.
and being crazy is
being in hell
and being sane is hellish
too.
those who escape hell
however
never talk about
it
and nothing much
bothers them
after that.
i mean, things like
missing a meal,
going to jail,
wrecking your car
or
even
the idea of
death
itself.
when you ask them,
”how are things?”
they‘ll always answer, “fine,
just fine…”
once you’ve been to hell
and back,
that’s enough, it’s the
greatest satisfaction
known to man.
once you’ve been to hell
and back,
you don’t look behind you
when the floor
creaks and
the sun is always up at
midnight
and things like
the eyes of mice
or an abandoned tire
in vacant lot
can make you smile.
once you’ve been to hell
and back.
Charles Bukowsky
декември 30, 2007
<!– –> 
Сок по устни
Пареща снага.
Страстни Погледи .
Желаеш ли ме ? Да…
***
Оскъдни дрехи .
Сладка игра .
Свали всичко…
За да се слеем с греха.
***
Леко захапване.
Изгаря сладостта.
Перверзно ухапване.
А къде е любовта?
***
Жадни глътки от вкуса на нашите тела.
Оу, проникна ли?
Това ли бе?
-Аха…
***
Поредния коктейл ,
поредната игра.
Забавно е , дресьорка…
с камшик в ръка.
***
Забивам нокти в плътта .
Маркирам територия.
Покривам се сред дансинга.
Това е вече минала история.
***
Една жена ме заговаря .
Играе й се в моята игра.
Какво да сторя щом го иска.
Намигам й : Ела…
***
Диви танци.
Изкушение.
Облизвам устни .
Плячки в движение.
А дали са вкусни?
***
Морски бриз.
Боса по брега.
Събличам банския .
Флирт с вода.
***
Червена магия.
Креват с окови.
Удоволствие.Крещя.
От кръвта му ще отпия .
Гърчещо се тяло. Май загря?
***
Легло и непознат.
Време да се прибера.
Път към другото ми Аз .
И другия ми Свят.
Тихо , безшумно и без глас.
За да няма после телефонни номера и имена.
Наслада…
Кой и Как? О…да..
Изненада.
Пълна деградация .
Някой , някъде, незнайно,
Шшшт… Имам репутация.
Аз съм примерна жена 
<!–
търси
календар
| Септември 2005 | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | |||
| 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 |
| 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | ||
–>
ноември 17, 2006
Поредната цигара,
поредната мечта
тя тихичко изгаря и почти сама се пуши
а пушекът те души и те кара
да гинеш и да шепнеш в пустота
и някой си играе с пепелника
не можеш да си тръснеш
не можеш и да спреш
не можеш даже да усетиш пепелта
Бледнее в спомените и те вика
един човек, покрит със скреж
и димен пръстен подир пръстен
на пръста си навива
вашия годеж
А нещо малко
низко и тъй жалко
ти се плези
обликът невръстен
на житейския падеж
Поредната цигара
поредната игра
на пепелта , пушека и пепелника
в грозна сипкава отвара
която дразни гърлото ти,
и дрезгаво ти вика
да я гониш без крака.
