writers & books


Измеренията на самотата. . .

 

“ Така продължиха да живеят в една изплъзваща се действителност, за миг уловена от думите, но която щеше неудържимо да избяга,щом забравят стойността на писаната буква.“ (…) „Бог съществува.“

„(…) но системата изискваща такава зоркост и такава нравствена твърдост , че мнозина рухнаха пред вълшебството на една въображаема действителност, измислена от тях самите, която се оказа по-непрактична , но по-насърчителна.“

„Почувства се забравен, не с поправимата забрава на сърцето, а с друга една забрава,по -жестока и невъзвратима, която той отлично познаваше, защото бе забравата на смъртта.“

„Вярно, бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе Самотата.“

„Аурелиано се съблече,измъчван от свян,и не можеше да си избие мисълта, че неговата голота не издържа сравнение с братовата му. Въпреки усилията на момичето,той се чувстваше все по- безразличен и ужасно Сам.“

„Времето уталожи неговото вятърничаво намерение, ала утежи чувството му за провал.“

„След като напразно го бе дирила във вкуса на земята/пръстта/, в уханните писма на Пиетро Креспи, в бурното легло на своя мъж,тя бе намерила покоя в онзи дом, където спомените придобиваха плът по силата на неумолимото им възкресяване и се разхождаха като човешки същества из заключените стаи.“

Автобиография в 5 глави  на Portia Nelson :

1) Вървя по улицата.

    На тротоара има дълбока дупка.

    Падам в нея.

    Загубен съм. . . нямам надежда

2)Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Правя се,че не я виждам.

Падам отново.

Не мога да повярвам,че съм на същото място .

Но не е моя вината.

Отново ми трябва много време за да се измъкна.

3)Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Виждам,че е там.

И падам в нея… това е навик.

Очите ми са отворени,зная къде съм

Аз съм виновен.

Измъквам се незабавно.

4)Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Заобикалям я.

5) Вървя по друга улица .

„Има едно единствено по-лошо нещо на Света от това да говорят много за теб и то е – да не говорят изобщо.“

„Но красотата,истинската красота свършва там, където започва интелигентността.Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице.“

„Когато много ми харесват някои хора, никога и никому не съобщавам имената им. Да ги назовеш е все едно да отдадеш част от тях другиму. Постепенно започнах да обичам тайнствеността(…) И най-обикновеното нещо придобива очарование щом започнеш да го криеш.“

„Съвестта и страхът  са едно и също нещо, Базил.Съвестта е само другото име на страха-неговата фирма.“

„Ти не знаеш какво е приятелство, Хари-прошепна той,-а не знаеш какво е и омраза.Ти обичаш всеки, а това означава ,че си и равнодушен към всеки.“

„…Ние не можем да понасяме у хората недостатъците , които притежаваме сами.“

„Повече обичам хората отколкото принципите , а най-много от всичко обичам хората без принципи.“

„Тъжно е , като си го помислиш, но нали геният винаги надживява Красотата. Тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото се може повече .

В сурова борба за съществувание искаме да имаме за съюзник непреходното и тъпчем главите си с безсмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота. Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно.Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории,чиято оценка е винаги по-висока от истинската им стойност.“

„…най-лошото на всеки роман е, че след него човек става съвсем неромантичен.“

„Неизменно верните познават само прозаичната страна на любовта,трагедията й е позната само за ония, които изневеряват.“

„Собствената ти душа и страстите на приятелите ти са най-вълнуващите неща на този Свят.“

„Всяка класа е склонна да изтъква значението на ония добродетели,които не й се налага да проявява в собствения си живот.“

„Женитене умеят да оценяват красотата, особено порядъчните жени.“

„Добро влияние изобщо не съществува мистър Грей. Всяко влияние е безнравствено,напълно  безнравствено от гледна точка на науката(…) Защото да влияеш на някого , означава да вселиш в душата му собствената си душа.Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собсвените си страсти.Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му,ако изобщо съществуват пороци,са заимствувани. Той става ехо на чужда песен,изпълнител на роля , която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този Свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност.В наши дни обаче хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения- това към себе си.Не може да се отрече,че всички са милосърдни.Хранят гладния, обличат бедняка.Собствените им души обаче търпят студ и глад.Ние, хората , загубихме смелостта си , а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото , който лежи в основата на морала и страхът от Бога , който всъщност тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят.“

„Ние сме наказани заради нашите самоограничения.Всеки порив , който се стараем да сподавим,продължава да стои в съзнанието ни и го отравя(. . . ) Единственият начин да се отървем от изкушението е да му се подчиним.Противопоставим ли му се , душата започва да страда по мъчителен копнеж по забраненото, започва да се стреми към онова,което й сес трува нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони,които сами сме си измислили.Казано е ,че най-големите събития на Света, се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този Свят.“

„Нима има нещо по-осезателно от думите?“

„Нищо не лекува така добре душата както вълненията, а от вълненията може да ни излекува само душата.“

„Умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията.“

„Странен човек си. Винаги говориш безнравствено, но никога не вършиш нищо безнравствено. Твоят цинизъм е само една поза.“

„“Да си естествен е поза, при това,знам го добре, поза, която дразни хората повече от всички други.“

за мисълта: “ Колкото по – малко е искрен и заинтересован оня, който я изказва, толкова по-голяма ценност има мисълта, тъй като в този случай тя не е изопачена от неговите желания, нито от неговите нужди или предразсъдъци.“

„Музиката създава у нас не нов Свят , а по-скоро нов хаос.“

„Думи!(…) от тях не можеш да избягаш.“

„(…) защото притежаваме най-великолепната красота на младостта , а младостта е единствената ценност, която си заслужава да се притежава.

- Не мога да го почувствам , Лорд Хенри.

- Сега наистина не можете да го почувствате . Ще дойде време обаче,когато ще станете стар, сбръчкан и грозен,когато мислите ще покрият челото ви с бръчки, а страстите със своя всяден пламък ще изсушат устните ви и тогава ще го почувствате,много добре ще го почувствате. Където и да се появите сега,вие очаровате всички. Но така ли ще бъде винаги? Вие имате изключително красиво лице, мистър Грей(…) А красотата е една от формите на гениалността , може би стои дори по-високо от гениалността , тъй като не се нуждае от обяснение. Тя е едно от най-великите явления в Света- като слънчевата светлина или като пролетта, или като отражението в тъмна вода на тази сребърна раковина, наречена луна. Тя не може да бъде оспорвана.Тя има свещеното право на власт. Превръща в царе онези, които я притежават. Вие сме усмихвате? О, няма да се усмихвате, когато я загубите! Хората понякога казват,че красотата е повърхностна. Може и да е така. Но все пак е по-малко повърхностна от мисълта. За мен красотата е най-чудното от всички чудеса.Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на живота е заключена във видимото , а не в невидимото. Да, мистър Грей, боговете са били милостиви към вас. Божествените дарове обаче не са дълготрайни. Не са чак толкова много годините,които ви остават за истински , съвършен , пълноценен живот.Ще отмине младостта, а с нея и красотата ви и вие изведнъж ще откриете , че вече не ви очакват победи, или ще трябва да се задоволявате с оскърбителните спомени за безвъзвратно отминали победи, които тъкмо поради това, че са отминали, ще ви се сторят по-горчиви от всички поражения. Всеки изминал месец ще ви приближава към нещо ужасно. Времето ви ревнува и води война с лилиите и розите , разпилени по вашия път. Страните ви ще хлътнат,очите ще помръкнат.Вие ще страдате много… О, използвайте младостта си, докато не е отминала!  Не губете напразно златните си дни в слушане на досадни проповеди, не се опитвайте да поправите непоправимото, не пропилявайте живота си заради невежите, пошли и нищожни хора в името на болезнените стремления и лъжливите идеи на нашия век. Живейте! Живейте този прекрасен живот, който се съдържа във вас! Не пропускайте нищо! Търсете все нови и нови усещания! Не се страхувайте от нищо!(…)Ние никога не можем да върнем младостта си. Пулсът на радостта , който бие във вените ни, когато сме на двадесет години отслабва. Крайниците ни губят сила, чувствата ни се притъпяват.ПРЕВВРЪЩАМЕ СЕ В ОТВРАТИТЕЛНИ МАРИОНЕТКИ,ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ СПОМЕНА ЗА СТРАСТИТЕ ОТ КОИТО НАЙ-МНОГО СМЕ СЕ СТРАХУВАЛИ,И ЗА ПРИМАМЛИВИТЕ ИЗКУШЕНИЯ, НА КОИТО НЕ СМЕ ПОСМЕЛИ ДА СЕ ПОДДАДЕМ. Младост! Младост! На този свят няма нищо друго като нея.“

„Младежът я следеше с оня странен интерес,който проявяваше понякога към незначителните неща,когато ни е страх да мислим за най-важното или когато ни вълнува ново,все още неяцно и за самите нас чувствоили пък когато някоя страшна мисъл внезапно обсепва мозъка ни и ни принуждава да й се предадем.“

„Жените развалят всеки роман опитвайки се да го направят вечен.“

„Удивително е колко болезнено се вълнуват хората от въпроса за верността (…) А дори и в любовта то е по-скоро въпрос на физиология . Никак не зависи от нашата воля. Младите хора искат да бъдат верни  и не са, старите искат да изневеряват, но не могат.“

„Държи се сякаш е красавица(…) това е тайната на нейното обаяние.“

„-А защо всички тия американки не си седят в своята страна? Те непрекъснато твърдят,че там е рай за жените.

- И това е вярно.Тъкмо поради тази причина те, подобно на Ева, така много се стремят да се измъкнат от там.“

„Обичам да знам всичко за новите си приятели и нищо за старите.“

„Всички филантропи изгубват всякакво чувство за милосърдие.И това е най-характерната им черта.“

„“Зад всичко прекрасно, което някога е съществувало на този Свят, винаги се е криело нещо трагично. И най-скромното цвете разцъфва в мъки.“

 “Да прехвърлиш душата си в душата на друго очарователно същество, да я оставиш да постои там известно време, да слушаш ехото на собствените си мисли,усилени от музиката на страстта и младостта, да предаваш другиму собствения си темперамент, сякаш е флуид или своеобразен аромат – в това се криеше най-истинското наслаждение , което може да изпита човек в нашия ограничен и вулгарен век с неговите пошли стремежи и груби чувствени удоволствия.“

„Бих могъл да се примиря с групата сила , но грубият разум е нещо непоносимо. Непочтено е да се облягаш на разума. това е предателски удар върху интелекта.“

„Истината ни се открива чрез парадоксите.“

„Мога да съчувствам , да споделям всичко освен нещастието.“

„Ползата от емоциите е , че ни отклоняват от правия път,а ползата от науката – че е лишена от емоции.“

„За да си възвърне младостта, човек просто трябва да повтори безумствата си.“

„Твърде много обичам да чета книги за да ги пиша.“

„Той се ръководеше от правилото винаги да закъснява,защото смяташе , че точността е крадец на време.“

„-Никога не се жени за жена със сламеноруси коси, Дориан.

-Защо , Хари?

–Защото са прекалено сантиментални.(. . . ) най-добре изобщо да не це жениш. Мъжете се женят от скука, а жените се омъжват от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.“

„Едва ли ще се оженя някога. Аз съм прекалено влюбен.“

„В тебе винаги ще се влюбват и ти винаги ще бъдеш влюбен в любовта, но La grande passion е привилегия на хората, които няма какво да правят.“

„Истински повърхностни са хората, които обичат само веднъж в живота си.Това, което те наричат вярност и преданост , според мен е само летаргия на навика или липса на въображение.Верността в любовта както и последователността в мисленето са признание за безсилие(…) Във верността има страст към собствеността. Ние бихме изхвърлили много неща, ако не се страхувахме,че някой друг би могъл да ги прибере.“

„Защо никога не си ми казвал , че си заслужава да обичаш само актриса?

-Защото съм обичал много от тях, Дориан.“

„В целия Лондон едва ли ще се намерят пет жени, с които да си струва да поговориш и две от тях не могат да бъдат приети в прилично общество.“

„Когато човек се влюби ,отначало мами себе си , а когато чувствата му отминат, започва да мами другите.Именно това хората наричат любов.“

„Хората много обичат да дават на другите онова, което им е най-нужно.“

„Единственият обект , достоен за изследване е човешкият живот.“

„Опитът няма никаква етическа стойност, той е само названието, което хората дават на грешките си.(…) Опитът обаче не притежава подбудителна сила.Той не е по-действен от съвестта.Той е само доказателство,че нашето бъдеще ще прилича на миналото ни и че греха , който веднъж сме извършили с отвращение , ще повтаряме многократно и с радост.“

„Всъщност най-слабо въ6здействие ни оказват подбудите, които можем да осъзнаем. И твърде често, мислейки си,че правим опит с другите, ние правим опит със себе си.“

„Човек върши глупости често от благородни подбуди.“

„О,тя е нещо повече от добра, тя е красива.“

„Аз никога не порицавам, нито одобрявам.По-глупаво отношение към живота не би могло да се измисли. Не сме изпратени на този Свят, за да парадираме с моралните предразсъдици. Никога не обръщам внимание на думите на скучните хора и никога не се бъркам в постъпките на ония, които са ми интересни.“

брак – възвисяване – индивидуалност

„Основният недостатък на брака се състои в това,че той изтръгва егоизма от човека.А неегоистичните хора са винаги безцветни. Липсва им индивидуализъм. Естествено, има и характери, които бракът прави по-сложни. Те запазват своя егоизъм и в същото време прибавят към него много други „его“ . Принудени са да изживеят повече от един животи така стават по – високо организирани,а това всъщност е смисълът на човешкото съществувание.“

„Причината поради която обичаме да виждаме доброто у другите е , че се боим от себе си. „

Страхът е основата на нашия оптимизъм.“

„Разбит живот е само онзи,чието развитие е спряло.“

„Искаш ли да развалиш нечий характер, достатъчно е да почнеш да го преобразяваш.“

„Цигарата е най-съвършения вид съвършено удоволствие. Дава ти остро усещане, но те оставя неудовлетворен.“

„Да, Дориан, винаги ще бъдеш привързан към мен, защото аз съм за теб въплъщение на всички прегрешения, които ти нямаш мъжеството да извършиш.“

„Обичам театъра. Той е много по – правдоподобен от живота.“

„Жените живеят заради чувствата си.“

„Човек винаги се държи добре с ония , които са му безразлични.“

„Ако жената открие равнодушие у мъжа си, тя или се занемарява,или започва да носи много красиви шапки, за които плаща някой друг мъж.“

„Над добрите намерения винаги тегне зла участ. Те винаги идват твърде късно(…) В основата им стои СУЕТАТА, а резултатъ е равен на нула.“

„Често действителните трагедии в живота се разиграват в такава нехудожествена форма,че ни отблъскват със своята грубост. с нелогичността си , с крещящото безсмислие, с пълната липса на стил.“

„Човек трябва да се опива от багрите на живота , но никога не бива да помни подробности. Подробностите винаги са банални.“

„Самият живот ни поднася достатъчно макове/символи на забравата/. Разбира се, не всичко отминава еднакво бързо. Веднъж носих цял сезон само теменужки в бутониерата си, като един своеобразен траур за увлечение , което не искаше да умре. Накрая все пак то умря. Вече съм забравил какво го уби. Струва ми се, че предложението й да пожертва за мен целият Свят. Това винаги е неприятен момент. Той буди ужас у човека пред вечността.“

„Наказанието носи пречистване.“

„Единственото обаяние на миналото е това, че е минало.“

„Обикновените жени винаги успяват да се утешат.Някои го правят като се увличат по сантиментални цветове. Никога не се доверявай на жена,която носи лилаво, независимо от възрастта си или на жена над 35-те , която обича розови панделки.Това са жени с истории зад гърба си.“

„Сибил никога не е живяла в реалността и затова не можем да кажем, че е умряла(…)В момента в който се докосна до истинския живот тя го погуби и той погуби нея.“

„Хората четат прекалено много, за да бъдат умни, и мислят прекалено много, за да бъдат красиви.“

„Ако не говориш за нещо, все едно,че не се е случило. Думите придават реалност на нещата.“

„Не мога да преживявам повторно едно чувство. И никой не може освен сантименталните хора.“

„Да бъдеш зрител на собственият си живот значи да избягаш от страданието.“

„Може би във всяка радост,както и във всяко наслаждение се съдържа известна жестокост.“

„Той не биваше да взима нищо от аскетизма, който умъртвява чувствата,нито от вулгарната разпуснатост,която ги притъпява. Той трябваше да научи човека да изчерпва докрай миговете на живота , който също е само един миг.“

„Тези разказвани шепнешком скандални истории обаче само усилваха в очите на мнозина неговото необикновено и опасно обаяние.“

„Неискреността е просто средство за подчертаване многообразието на личността.“

„Всеки носи в себе си и рая, и ада.“

„Съпрузите на много красивите жени обикновено принадлежат към престъпните среди.“

„Чудовищно е , че днес хората имат навика да говорят зад гърба ти неща, които са напълно верни.“

„Една жена се омъжва повторно , когато е ненавиждала първия си мъж. А мъжът се жени повторно , когато е обожавал първата си жена.Жените обичат да проверяват късмета си , а мъжете го залагат на карта.“

„Жените ни обичат за нашите недостатъци.“

„Един мъж може да бъде щастлив с която и да било жена стига да не я обича.“

„Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.“

„Тя е прекалено умна за една жена.Липсва й онова неуловимо очарование на женската слабост.“

„Грозотата , която някога му беше противна, защото придаваше реалност на нещата,тъкмо по тази причина му стана скъпа.Грозотата се бе оказала най-истинска от всичко. Вулгарните ругатни , отвратителните вертепи, безумният стремеж към разгулен живот , дори низостта на крадците(. . . ) въздействаха с по-голяма сила на въображението от всички творби на изкуството , от всички мечти , навявани от поезията. Тъкмо грозотата му бе необходима за да забрави.“

„До гуша ми дойде от влюбени жени.Жените, които мразят са много по-интересни.“

„Всеки човек живее свой собствен живот и плаща със своя цена за него.Жалко е само,че много често изплащаме една единствена грешка. Изплащаш, изплащаш и няма край.В своите отношения с човека , съдбата никога не приключва сметките си.“

“ Има моменти,както твърдят психолозите,когато влечението към греха или към това, което хората наричат грях,така завладява човека,че всяка фибра на тялото му,всяка клетка на мозъка. се подчинява на първични инстинкти. В такива моменти жени и мъже губят власт над волята си. Те вървят към своя страшен край като автомати.Лишени са от избор, съвестта им е или мъртва, или живее само колкото да усили привлекателността на бунта и прелестта на неподчинението. И Сатаната, този горд дух, този предвестник на злото, е бил изгонен заради неподчинение.“

„Имената са всичко.Никога не споря за постъпките.Възразявам само за думите.Ето защо ненавиждам грубия реализъм в литературата.Човекът, който нарича лопатата , лопата, трябва да бъде принуден да работи с нея.Той само за това е годен.“

„Сложат ли ти веднъж етикет, не можеш да се отървеш от него.“

„-значи не обичаш страната си ?

-Живея в нея.

-За да можеш да я критикуваш по-добре.“

„-Аз вярвам в нацията.

-Тя е само остатък от някогашна предприемчивост.

-Но все още може да се развива.

-Упадъкът ме привлича повече.

-Какво ще кажеш за изкуството?

-То е болест.

-Ами любовта?

-Илюзия.

-А религията?

-Моден заместител на вярата.

-Ти си скептик.

-Не съм . Скептицизмът е началото на вярата.

-Какъв си тогава?

-ДА ОПРЕДЕЛИШ ЗНАЧИ ДА ОГРАНИЧИШ.

-ДАЙ МИ ПОНЕ НЯКАКВА НИШКА.

-НИШКИТЕ СЕ КЪСАТ . ЩЕ СЕ ИЗГУБИШ В ЛАБИРИНТА.

„-Аз много харесвам херцогинята, но не я обичам.

-А херцогинята много те обича , но не те харесва, значи чудесно,си подхождате.“

„Любовта живее чрез повторението, а то я превръща в изкуство. Освен това на всяка любов винаги се гледа като на първа.Смяната на обектите не пречи на искреността на чувствата. Тя само го подсилва.Най-често животът ни подарява едно единствено голямо преживяване и тайната е в това , да го повтаряш колкото се може по-често.“/дори когато си бил наранен от него ли…..Хари?-Тъкмо когато си бил/

„-Ти галопираш с отпуснати поводи.

-Бързината дава живот(…) Изгорилата се пеперуда отново се стреми към огъня.

-Аз дори не съм опърлена.Крилата ми са невредими.

-Ти ги използваш за всичко друго освен за летене.“

И ощееееее  две страници, които мнооого ме мързи в момента да препиша, а последният всъщност е най-важен , защото открива смисъла на книгата. :)

Ингмар Бергман

… Пу върви през гората, която му е едновременно позната и непозната. Потокът шурти и клокочи. Слънчевите лъчи се гонят над главата му. През цялото време се движи напред против волята си. Ето че спира и се оглежда, това е без съмнение мястото, където се е самоубил часовникарят, и не му се налага да чака дълго. Тишината е нарушавана единствено от ромона на потока, мравките в мравуняка и по пътеката се стрелкат безшумно. Тук слънчевата светлина не достига, тук всичко е потънало в сива сянка и тягостен зной, ала въпреки това е хладно. Пу замръзва и се е свил от студ. Някой се движи от другата страна на чаталестия бор и той вижда часовникаря в гръб. Стои с вдигнати рамене, кичури рядка коса са провиснали над мръсната му яка. Обръща се и се вторачва в Пу с изцъклени очи без зеници, устата му е зинала, цялата почерняла от засъхнала кръв, веждите му са толкова светлоруси, че почти не се забелязват, челото му е прекомерно високо и сиво, изпъстрено с петна. ”Не искам това нещо, това не е истина, не искам да участвам в това, не мога да се разплача, не мога да избягам, часовникарят сякаш е взел всичката ми сила, за да се материализира, чувал съм някой да казва, може би Лала: призраците използват жизнената сила на живите, за да се материализират и затова хората напълно се вцепеняват, и сега съм все едно закован, чувствам, че се задушавам”. Пу смутолевя през тракащите си зъби: “Моля за извинение, всъщност не исках да… но така или иначе се озовах тук. Не съм наред щом правя такива неща. Не мога да си спомня как дойдох тук – ами ако сънувам? Ами ако това е една ужасна клопка и съм заспал, сънувам и никога вече няма да се събудя?”

Тревогата на Пу се надига като гореща струя, цялото му тяло се изпълва с необуздаема болка. Часовникарят стои с лице към него. Един клон скрива отчасти привидението. Призрачният образ се олюлява и извива като под напора на вятър, въпреки че има затишие. Ето ти роден в неделя, ето ти Преображение Господне! Сега е моментът да се пита. Пу задава въпроса си веднъж и като не получава отговор, го повтаря: Кога ще умра? Часовникарят се замисля и на Пу му се струва, че чува шепот, неясен и задавен, нали устата му е в кървища, а устните вцепенени: винаги. Отговорът на въпроса гласи: винаги.

Лек повей минава през гората, една чавка изграчва нейде в далечината. Часовникарят се олюлява от вятъра, главата му се отделя от шията и раменете и се приближава към Пу, който се пита дали не е ударил сетният му час и дали отрязаната глава не ще го захапе по голите ръце или в коляното му. Ала вятърът се обръща и лицето се разпада, очите висят под клоните на бора и угасват. Цялото привидение угасва, земята поглъща ръцете, първо дясната, дланите се разтварят и черните нокти се отронват като гнили ябълкови семки. Призракът на часовникаря се превива и Пу вижда червената рана от въжето и парчета кост, които стърчат от врата му. Всичко става толкова бързо и ненадейно, ето че вече го няма, само миризмата му все още се усеща, миризма на мухъл като под линолеума в детската стая.

Той прави усилие да се събуди, изтръгва се от съня и разтваря широко очи, за да не бъде повлечен обратно в света от отвъдната страна. Баща му пълни лулата си. До него е Мариан, тя току-що идва от реката и се е къпала. Нейната тъмна, късо подстригана коса е прилепнала към главата, лицето й е обърнато към слънцето. Обута е с дълги панталони и тънка блуза, очертанията на гърдите й прозират през плата. Боса е. Татко измърморва, че часът е почти седем и е време да се избръсне. Мариан му разказва колко хубаво е било да се къпе долу при шлепа, въпреки че дърветата били понесени от попътния вятър и станали целите на буци в крайбрежната тиня. “Но беше хубаво, защото бях сама и се къпах чисто гола. Е, намръзнах се, водата беше едва дванайсет-тринайсет градуса, но казват, че тази година реката е особено студена”. “Слава богу, че го има и архипелагът”, отбелязва татко и пали лулата си. „Там човек не се дави в крайбрежната тиня”.

Из “Родени в неделя”

 

 


 

Един цитат от любимата ми книга “Портретът на Дориан Грей “ на Оскар Уайлд.

 

„Красотата е една от формите на гениалността,а може би стои по-високо от гениалността, тъй като не се нуждае от обяснение . Тя е едно от най-великите явления в Света – като слънчевата светлина или като пролетта, или като отражението в тъмна вода на тази сребърна раковина , която наричаме луна. Тя не може да бъде оспорвана , Тя има свещеното право на власт. Превръща в царе онези, които я притежават. Вие се усмихвате? О , няма да се усмихвате , когато я загубите!
Хората понякога казват, че красотата е повърхностна. Може и да е така. Но все пак е по-малко повърхностна от мисълта. За мен красотата е най-чудното от всички чудеса. Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на живота е заключена във видимото , а не в невидимото. Да , мистър Грей , боговете са били милостиви към вас. Божествените дарове обаче не са дълготрайни. Не са чак толкова годините, които ви остават за истински пълноценен живот. Ще отмине младостта, а с нея и красотата ви и вие изведнъж ще откриете , че вече не ви очакват победи или ще трябва да се задоволявате с оскърбителните спомени за безвъвратно отминали победи , които тъкмо поради това,че са отминали , ще ви се сторят по-горчиви от всички поражения. Всеки изминал месец ще ви приближава към нещо ужасно. Времето ви ревнува и води война с лилиите и розите , разпилени по вашия път. Страните ви ще хлътнат , очите ще помръкнат. Вие ще страдате много… О , използвайте младостта си , докато не е отминала! Не губете напразно златните си дни в слушане на досадни проповеди, не се опитвайте да поправите непоправимото, не пропилявайте живота си заради невежите, пошли и нищожни хора в името на болезнените стремления и лъжливите идеи на нашия век. Живейте! Живейте този прекрасен живот, който се съдържа във вас! Не пропускайте нищо! Търсете все нови и нови усещания! Не се страхувайте от нищо! (…) Ние никога не можем да върнем младостта си. Пулсът на раодстта, който бие във вените ни, когато сме на двадесет години, отслабва. Крайниците ни губят сила, чувствата се притъпяват. Превръщаме се в отвратителни марионетки, преследвани от спомена за страстите,от които най- много сме се страхували, и за примамливите изкушения , на които не сме посмели да се поддадем. Младост! Младост! На този свят няма нищо друго като нея! „


 

Следваща страница »